.....И изведнъж се будиш на 50! И си мислиш добре де аз правих това,което искам...веднага,на момента...бях искрена, борих се за щастието си, търпях хорските лъжи,лицемерие...дарявах с нежност мъжете в живота си,бях упора за приятелите си....подкрепях семейството си ...къде сбърках.? Давах...не можах да си поискам....и се будиш...сама! Мислиш,че си била всеотдайна,искрена,отговорна...не си подвеждала хората,усмихвала си се често...била си оптимист. Така казват психолозите...мислете позитивно. И точно с този позитивизъм пиеш кафето си в малката кухничка...не толкова малка,защото си сама и точно с това позитивно мислене заспиваш прегърнала пухкавата си галъовна котка.Толкова любов си събрала в себе си,а...да нямаш на кого да я дадеш. И се връщаш назад в миналото... и анализираш постъпките си и....къде сбърках?Живота май не свършва с happy end.И на пук на депресията.....заспиваш с усмивка - казваш си утре ще бъде един прекрасен ден....уви,невероятният принц не се е вмъкнал тайно в леглото ти,за да те прегърне! Омагьосан кръг...и оставаш сама само с оптимизма си !