Такааааа, пак мина почти година докато се сетя да пиша тук отново.... всъщност е адски забавно да чега старите си истории и...щеше да звучи добре ако бях написала "да се смея", но уви - не е смешно! Всъщност за съжаление установянам, че не пораствам,а би трябвало! Какво е положението към днешния момент - на нова работа съм... все по-отчайващо - ужасно е да те управляват некомпетентни, мързеливи и на всичкото отгоре надути шефове. Голям кеф е да правят грешки и после да ти се крият зад гърба...!Та така, голям кеф беше като от стотина кандидата в кризата ме взеха мен, но накрая се оказа, че голямата фирма с уж страхотната репутация е БАТАК!!!! Какво друго - мъже,аааааа мъжете! Смених малко местожителството иси викам - е,поне ще се отърва от миналото,ама нейсе  то мъжете във всички географски ширини са си еднакви или...отново стигаме до варианта - аз не поумнявам. Та от депресията си до преди седмица щях д се омъжвам - пръстен си имах,дата си имах, ама пак не... щукна ми ,че ми се живее и що ли да не изневеря, ама по-добре бъдещия ми мъж се оказа психопат! Добре ,че му дадох повод да ревнува,за да разбера,че е болен да ми инсценира на 2 пъти самоубийство и да се сафирясам. И така де сега сме на етап - напусни гадната си работа, намери някой да ти направи едно дете да си го гледаш и тегли една майна на всички.