Такааааа, аз пак съм тук! И независимо от огромния интервал от време,през който пиша имам едно натрапчиво чувство,че всеки път ми иде да напиша едно и също нещо! Не ми е добре нещо, станала съм голяма романтичка...гледам разни сълзливи филмчета...естествено и плача на тях, на всичкото отгоре в плейъра ми може да се чуят само песни от типа на - Aways, Please forgive me, Unbreak me heart и...т.н. Щях да съм доволна ако имах някой несподелена любов, по която да страдам и...всичко щеше да си има обяснение. Да,ама не! Аз винаги търся обяснение за всичко, анализирам, преструктурирам, коментира,критикувам....и все пак на финала всичко трябва да ми е напълно ясно, да няма никакви въпросителни. Проблемът,обаче, е че колкото повече мисля, толкова повече...нищо не разбирам. И някак си не е честно...вътрешно в себе си знам,че съм много миличка, романтична, отговорна, нежна, моногамна...,ама защо ли поведението ми винаги е точно обратното!?!? В мен се борят садизма и мазохизма....много жестоко! Не знам дали искам да нараня повече другите...да ги изтормозя до дупка до момонета,в който не ме приемат такава,за да разкрия иначе толкова нежната си душичка, или по-скоро си мисля,че не заслужавам нищо и затова се самобичувам. Мислех си,че главата ми трябва да се подложи на анализ от някой специалист...беше преди доста време и по някакво стечение на обстоятелствата започнах да излизам с един психиатър! Викам си ето, за този ще съм отворена книга и той ще ме разбере, всичко ще е ..перфектно. Ясно стана,че каквото и да си помисля става обратното,така че...колкото и той да се стараеше да ми намери диагноза,не му се получиха нещата...после много се влюби в мен,а аз...."Егати мухьото - уж завършил с отличие медицина,а така и не ми намери нищо нередно" А в мен със сигурност нещо не е наред!!!! Минава време..аз се лутам между много различни типажи с надеждата,че някой ще е много по-умен от мен и ще разбере действията ми,независимо,че аз самата не мога! В един момент явно ми омръзна и реших,че ми трябва ново начало! Ама голямо ново начало! И... напуснах работа, зарязах за малко последния семестър от следването си, казах чао на приятелите си в големия град....теглих една майна на мъжете,които ме тормозиха там 4 години и.... се прибрах в моето малко китно градче при мама и тати. Викам си там ще ми е екстра, ще мога да си почина от безбройните безсънни нощи,прекарани в работа,университета и подготовка за контролни и изпити, ще мисля, ще релаксирам,а след известно време...може и да се върна!Вече съм тук почти 2 седмици.Побърквам се!!! Най-сетне разбрах,че спокойствието не се постига при липса на ангажименти,нито с борба със себе си.....! След първата седмица се почувствах доста...десоциализирана и реших,че ще трябва да си намеря нови приятели тук,защото старите отдавна не са в града,а някои дори и в страната. Вървя си един ден към яслата на племеннизата ми и...хоп виждам един познат. Много далечен познат - приятел на едно момче,с което излизах през ученическите си години. Зарадвах му се, нямах спомен дали беше свестен,но все пак...всички сле пораснали - той вече на 31 , в костюм..хубава кола. Викам си - ще си допаднем! Разменихме скайп, телефони и...! Почнахме да си пишем всеки ден,...по цял ден,но отново се оказа,че колкото и да съм била далече от този град света е малък,а клюкарите много. Разговорите ни далеч не бяха толкова приятни колкото си мислех,той явно прекалено вярва на разни глупости,които се говорят по адреса на всеки.Нищо де...мен ми беше скучно, той пожела да излезем и аз - ок! И от тук вече объркването ме завладя съвсем. Той, независимо,че изглежда един много съвременен и поддържан мъж всъщност се оказа доста консервативен! Вече не ходел по срещи,не искал гадджета...търсел си жена човека и то не каква да е....умна,красива,почти девствена...или с максимем 1 мъж зад гърба си,която не пуши,не пие...дори и кафе, ПОДЧИНЯВА СЕ на мъжа си и иска да има 3 деца. Лудница...аз само исках да загубя малко време! Излизаме всеки ден и всеки ден водям едни безумни и безсмислени според мен спорове...най-малкото той си е голям бройкаджия и по моите спомени винаги и бил такъв,но иначе си търси послушна жена и на всичкото отгоре....НЯМЯЛО СВЯСНА СВОБОДНА ЖЕНА!!!!! Щом е свободна - значи не става! Трябвало той да я открадне от някой,но тя не трябва да изневерява....нищо не разбрах!Значи той ще я краде от някой- значи тя ще изневери на сегашния сиприятел да е с него,но иначе...не! Попадам само на лудковци...и си викам ми той луд,аз луда..знае ли човек и продължих да излизам с него. Странна работа...той все ме нарежда за цигарите,малкото мартини вечер, 5-те кафета които са ми задължителни,за да бъда в кондиция през деня....7-те бройки в живота ми...нон стоп ме нарежда за н ещо,но....ПРОДЪЛЖАВА ДА ИСКА ДА ИЗЛИЗА С МЕН.Аз съм мнооооого далеб от жената,която търси - никога няма да се подчиня на някой,нама да разчитам на друг освен на себе си,няма и да си променя коренно навиците! Не съм такава,но си излизаме. Всъщност не,че е имало някаква интимност между нас,но се усеща,че не е просто приятелко....старае се момчето, води ме насам натам...обичам вечер да се разхождам и той винаги ми прави това удоволствие държи се като кавалер...отваря ми вратите на заведенията ,на колата..сваля ми палтото,плаща сметки...кволи не.Аз сметките го скастрих - нещо от сорта на " Не искам да го правиш,защото това ще означава,че ме сваляш,а и двамата знаем,че е безсмислено" Много ме обърква този човек....нарежда ме,не съм за него,но излиза с мен!? Той не може да се оправдае със скука...има поне 10 жени наредени на опашка,които искат да излизат с него,а и безброй много приятели. И ни напред ,ни назад...нито да понечи да задълбочи нещата - поне да ме целуне- нито да спре да излиза с мен. Аз всъщност не съм убедена дали искам да стане нещо,но все пак...мразя да не разбирам някого.Ама вчера вече прекали и доста се ядосах... бяхме говорили снощи,че ми е уморено доста,какво съм вършила и ,че ми се разхожда и той ми вика аз ще излизам,но ако искаш може после да те взема да се разходим и аз- добре. Та Обади ми се след час и ми казва идвам! Дойде той - "Защо си се облякла така за една разходка" Скастри ме жестоко,а аз ...."Еми винаги така си ходя...! Разходката му беше точно 40 минути...викам си по-добре да не бях излизала,за какво идва като е уморен и не му се разхожда. И ми вика...утре повече. Аз никога не съм имала моменти,в които да нямам ккаво да кажа,но той просто....не ме отразява прави си каквото иска без да има значение моето мнение. И по едно време...стоим извън колата и гледаме звездите...аз си се радвам,а той... "Мръдни се само да ти затворя прозореца,докато си навън,че като влезеш да не кажеш ,че искам да те целувам" Егати човека!!!!!! Не знам ,сериозно! Опитвам се да разсъждавам логично и понякога ми се получава - ето,обажда ми се бившия,който вече живее в Стара загора да му ходя на гости,но аз.....категорично не! Той е мило момче и знам,че ще си изкараме добре,но...мсля логично - НЯМА СМИСЪЛ! Е,да но при мен май всичко е безсмислено,а аз ставам все по-объркана и се чудя кога ще спра да правя едни и същи грешки и да ви пиша едни и същи истории!!!!

добро момиче!
За лувковците мръсница.