Много странно се чувствам напоследък..., но не странно кофти, нито пък странно хубаво,а .... просто странно странно! Ставам сутрин, преди работа с кафето гледам някой от онези сладки, романтични филмчета с щастлив край, а вечер ,преди лягане, пак едно такова филмче. Вманиачих се,наистина.... ставам чувствителна вече.... не ми харесва това. Гледам ги там младежа девойката едни...много сладки! Корема ми се свива на онези напрегнати сцени, в които се гледат няколко секунди право в очите, а те изглеждат като цяла вечност и.... накрая той я целува. Тя осъзнаваш,че приятелят и ,или евентуално вече годеник....зависи от сценариста, не е за нея! Тя има нужда от тръпка , от един леко простоват,но искрен и забавен мъж,който може да се развика на средата на улицата,че я обича без да изпитва никакъв срам. И започнах да се замислям..! Добре де, аз съм разумен човек ,както се казва, отдавна вече не вярвам в тази любов. Знам какво искам, знам горе-долу какви качества трябва да притежава мъжа до мен и...броя - това го има,това го има ,това го има... и при съвместимост над 50 % .... идеален е, взимам го! Но всъщност се усещам,че да...спокойно ми е ,но никаква тръпка,никаква искра. Не стоя до телефона да ми се обади,не му се хвърлям на врата ако не съм го виждама два дни,а просто " Здравей, бебе, как мина днес"! Даже това обръщение - бебе- въобще не е в мой стил,но той започна и..... да не го обидя! И все пак,като бях на около 16 си имах един приятел,май доства време изкарахме заедно...около две годни,та той вярваше в истинската любов и в романтиката и си го показваше. Показваше го,обаче, по такъв един... достоен начин. Даже не мога да го обясна, може да изглежда достойно и мъж на място,дори когато след първия път,когато правихме секс ( моят ПЪРВИ път) той толкова силно не искаше да ме пусне да си тръгна,че си хвърли ключа през терасата и една сълза се стече по бузката му. НО ИЗГЛЕЖДАШЕ....СИЛЕН!!!! Та,от тогава мина време,доста време,а аз още нито веднъж не можах да изпитам такава тръпка, в един момент дори успях да убедя себе си,че всъщност нямам нужда от нищо такова, а само от спокойствие! Умея да убеждавам хората, умея да лъжа и себе си ,така че за момент ми се получиха нещата,но...тези филми.. тези филми ме върнаха към едно кътче в душата ми, където мога да се видя толкова романтична, чуствителна, обичаща....! Да ви кажа честно, май ме е страх, най - големият страх в живота ми - Ами ако ме прецакат!?!?!? Винаги това ми е в главата.... не се влюбвай,после ще ти е мноооооооооооооооооооого кофти! И така си продължавам с мъжете " на хартия" както ги наричам, защото така правя аз - пиша добрите и лошите черти на един мъж на един лист и ,което е повече.... така взимам решение! И няма чувства, нямо болка и е спокойно! И срещнах много по-красиви, по-умни, по -богати ... и всичко по- , от този първия,но... той пак си остава най-добрия, по един странен начин... защото беше любов. И любовта не е компромиси, не вярвам в това, любовта е споделяне! И всъщност мога да направя компромис,защото обичам накой,но не и за да го обичам! И сега ми е кофти....с този последния "бебето" уж си ни беше добре. Много свестен мъж , изглежда идеално, много е умен, има хубава работа, минал е времето на детските номера.... даже като му подхвърлих преди 1 месец ,че с приятели сме решили къде ще празнуваме нова година и много се радвам,че сме запазили места ,той съвсем спокойно ми каза - " колко пари да ти дам за нас"!!?! и аз блокирах... беше съвсем сигурен,че до тогава ще сме си заедно. Абе.... стабилен мъж.... на хартия! И все пак, не чувствам нищо, НИЩО! Независимо,че е романтичен и то не тревиално романтичен ,а някак си индивидуално романтичен. Искам да кажа,че жестовете,които прави са единствено и само подходящи за мен. Знае кое точно ще ми хареса, а не... рози, свещи, вино...дрън дрън! Аз не обичам рози, не пия вино....и той го знае и това е хубаво, но пак не е истинско!!! Има любов и съществува принца на белия кон,който е точно твоята половинка и обича само и единствено теб! Има го,но друг е въпросът дали е добре с ориантацията и кога точно ще те открие. И всъщност това го пиша повече за себе си, от колкото за вас, защото имам нужда да видя нещата черно на бяло, както съм свикнала досега, е не е на хартия ,но....! Така че, аз ще се заобиколя със сигнални триъгълници и ...ще чакам да ме намери!!!

ne vqrvai na princove, vqrvai na realni hora

Ами то зависи от теб да ги видиш черно на бяло. Само внимавай в следващия момент да не смесиш боичките, та да стане всичко сиво.

Иначе аз вярвам в принцовете и мисля, че всики, който също вярва в тях, има шанс да срещне своя. Другото е да седнеш и като един счетоводител да направиш една Т-образна сметка... актив... пасив... и в най-добрия случай, ако си съвестна в работата си, ще получиш, че двете са равни...

;-)