Здравейте:)
 Не знам съвсем как да започна.. седя си вкъщи, все още е прекалено топло ,за да излизам и си джуркам из нета....изведнъж се усещам,че имам блог тук:) Току що прочетох какви съм ги писала само преди година и половина...определено това е друг човек:) Толкова е странно, как е възможно да се промениш така.....драстично. Какви неща са ме вълнували само, явно наистина съм нямала никакви проблеми! Сега...малко по-късно нещата стоят различно, всъщност вероятно са много по-зле,но...не можете да си представите колко съм щастлива. Нека да попиша малко за оптимизма...този донякъде неоснователен оптимизъм.
 Колко често виждате усмихнати хора по улицата?! Колко често някой  ви казва " здрасти " в автобуса!?
Какво става с този свят....защо повече хора не се събуждат с усмивка, да се зарадват на слънцето, да се опитат да познаят на какво прилича облачето...Блудкаво ли ви звучи!? За толкова малко време...годин аи половина много лоши неща се случихаллзагубих близки хора - приятели на по 24 25г., роднини, работих много, мизерствах малко....мъчих се ,но...не се депресирах за момент.Напротив...научих се да се боря и да се радвам на малките неща. Какви депресии бе хора, живона не е проблеми, напрежение, стрес,работа,лъжи и несподелени любови! Живота е...движение! Ако спреш и за момент и се примириш....по-добре си харесай висока сграда и се пробвай да полетиш. Страх ви е да не ви наранят....!?Да не сте прецакани !?...Защо!? Важното е да чувствате! Толкова ме лъгаха,толкова ме прецакваха, а аз ставах все по-усмихната. Толкова го обичам тоя живот, толкова ми се живее...като за последно! Искам да се умихна на всеки по улицата...даже не искам да му се усмихна искам да го нацелувам:) Искам да кажа  на   нацупената лелка на спирката,която явно всяка сутрин изяжда поне кило сол и буркан люти чушки,за да докара тази злобна физиономия,че....никой проблем не е толкова голям, за да пропуснеш цял ден от живота си в самосъжаления. Има един лаф - Усмихвай се- утре ще бъде по-зле. Малко са ми хаотични мислите, извинявайте! Просто...много ми дойдоха емоциите напоследък. Моля ви , усмихнете сеееееее! 
 Някой ще си кажа,че съм за психиатър..само да вметна,че вече се опитах да отида при такъв - каза ми ,че съм си екстра и няма диагноза за мен,а после ме покани на среща:) Кофти,че попаднах на егоцентричен, комплексиран психиатър,но това е друга,много дълга история,кото може и да ви разкажа някой път.
Обичам ви!

Nikoi nishto ne komentira;(

Много ми хареса:))Постингът ти:)